Сливенска майка моли кмета за съдействие за опасните кучета

 

171363-1

Г-н Милев,

Съжалявам, че се налага да Ви търся съдействието по такъв ужасен повод, но нямам избор като се замисля! Не знам, към коя или каква инстанция да се обърна!

В събота, 15.02.2014г. в кв. „Клуцохор“ изкарах дъщеря си, която е на 4 годинки и малкото ни куче, което водя на повод на разходка. Имам навика по принцип да си водя детето по паркове или в детски кътове, но този път решихме да е из квартала. Бяхме на метри от блока, в който живеем, когато едно кафяво, поне 40 килограмово куче се спусна към нас без повод. Мисля, че беше булдог. Стопанинът му, младо момче, го викаше, но кучето не отговаряше на командите му. Бяхме до един спрян микробус на тревната площ. Кучето, докато реагирам мина през дъщеря ми, за да стигне до нашето куче, което е не повече от 4 кг и държах на повод. Дъщеря ми падна, удари си главата в областта на малкия мозък в микробуса и главата и в за секунди беше под микробуса, захапа си устната и езика. Аз си изкарах акъла и покрих с тялото си детето си, докато оново огромно куче ни прескачаше и същевременно не пусках повода с другата си ръка на малкото ни куче.

Детето пищеше силно и телцето му трепереше под тялото ми. Имаше с нас една стара наша съседка, която може да го потвърди и едно младо момиче, пак съседка, която също си водеше кучето на повод и преди да се спусне това куче без повод, си играеха двете ни кучета до детенцето. Онзи, собственикът, докато реагира, вече кучето му се разхождаше върху нас.

Мислите ли, че в 21 век, в един град, това е нормално да се случва в жилищните квартали? Мислите ли, че е нормално да се разхождат пред блоковете бездомни кучета и котки и че е нормално собствениците да си пускат кучетата без повод. Извинете ме, най- вече Защитниците на животните да ме извинят, но нима ще гледаме кучета и котки вместо здрави деца? И аз обичам животните. И ние имаме куче, но не намирам никаква здрава логика и нищо нормално в това да си пускаш кучето без повод, когато е в населено място, още повече когато знаеш, че не отговаря на командите ти. Не е вината в животните, а в стопаните им.

Моля, г-н Кмете, за съдействие и по строги мерки. Живеем в град. Не живеем в махала. Трябва да има сурови глоби и наказания за подобен род безразсъдни хора. Детето още е в стрес. Мен по-добре не ме питайте как се чувствам като майка. Още всичко ми е пред очите! Как покривам със своето тяло тялото на 4 годишното си дете, за да го защитя. Аз си знам, какво преживях като майка! Моля за бързи и адекватни действия, за да не се повтори това с Нас или с други деца и майки! Все още продължавам да вярвам в здравия разум! Съжалявам, ако съм Ви притеснила с нещо!

С уважение: Александра Иванова

Вашият коментар